Пътят напред за Палестина: Призив за международна закрила

След забележителното решение на Международния съд (МС), че Израел евентуално е забъркан в геноцид над палестинския народ в Газа, всички страни, които са страна по Конвенцията за геноцида в този момент има законово обвързване да предприеме материални стъпки, с цел да постави завършек на геноцидните дейности на Израел в обсадената Ивица.

В този подтекст решението на доста западни народи да отдръпват финансирането на UNRWA, главната филантропична организация на Организация на обединените нации за палестински бежанци, поради голословни изказвания за „ гнет “, отправени от Израел, е освен объркващо – тъкмо противоположното на това, което съдът законово ги задължава да създадат – само че също по този начин и мощно непоносимо, защото гладуващите палестинци са изправени пред задълбочаващ се апетит и огнища на смъртоносни заболявания в обсадената Газа.

Истинската цел на лобистките старания на Израел за подкопаване на UNRWA е ликвидирането на палестинската еднаквост и правото на завръщане на палестинския народ, което организацията на Организация на обединените нации въплъщава.

Ако западните страни, и изключително Съединените щати, продължат да се прекланят пред геноцидните претенции на Израел, те единствено ще прибавят спомагателна тежест към обвиняванията, че са съучастници в неговия геноцид в Газа.

Това, което е заложено през днешния ден, е освен бъдещето на милиони палестинци и самата жизненост на израелската страна, само че и стабилността на цялостен район и бъдещето на основания на правила международен ред.

Неотслабващата офанзива на Израел против Газа, с безусловната поддръжка на Запада, рискува районен пожар, разпалващ още повече спорове от Йемен до Ирак и Сирия, и проправяйки пътя за невиждан скок на тероризма по целия свят.

Днес има възходящ яд към западните сили освен в арабския свят, само че и в целия световен юг, поради хипотетичното им съучастничество в израелските кланета на палестински цивилни. Терористични организации като ИДИЛ и Ал-Кайда не биха могли да изискат по-добра среда за прегрупиране и образуване на нови офанзиви против Запада, защото световното болшинство в този момент гледа на Запада като на фактор за продължаващия геноцид на окупирано и потиснато радикално население. Има всички учредения да чакаме такива терористични групи или напълно нови като тях да се възползват от този миг и да подхващат офанзиви против западното население и техните съдружници и поддръжници по целия свят.

Бъдещето на целия учреден на правила международен ред – и на самото интернационално право – също е доста изложено на риск. Рязкият контрастност сред реакцията на Запада на войната против Украйна и войната против Газа убеди мнозина, че интернационалното право се ползва единствено за враговете на Запада, като Русия. След като Западът ясно показва, че счита себе си и своите съдружници, в този случай Израел, за отвън рестриктивните мерки на закона, имаше голяма загуба на доверие в интернационалните институции като Организация на обединените нации. Наистина, Организация на обединените нации освен се оказа изцяло безсилна да спре явните нарушавания на интернационалното право от страна на Израел и офанзивите против палестински цивилни, само че даже не можа да го потърси виновен за неговите експлоадирания против неговия общоприет секретар и нападенията против чиновници на Организация на обединените нации в Газа.

Като се има поради мощната съпротива на световното болшинство против продължаването на войната на Израел против Газа и изразената позиция в интерес на решение с две страни от голямото болшинство от държавите-членки на Организация на обединените нации, в това число непрекъснатите пет в Съвета за сигурност, е единствено един от методите да се даде нов живот на основания на правила международен ред, да се донесе непоклатимост в Близкия изток и да се предотврати зората на нова епоха на гнет по целия свят: преустановяване на окупацията на Палестина.

Това е и единственият вероятен път за Израел. След офанзивата на Хамас от 7 октомври, както е явно в безредни дейности на неговото крайнодясно държавно управление и обезверените актове на извънредно принуждение, които то отприщи против палестинците, Израел загуби всякакво доверие в качествата си за въздържане в района. Израелците се усещат по-уязвими и изложени през днешния ден от всеки път. Много от неговите жители са изгубили доверие в способността на страната Израел да подсигурява тяхната сигурност и слагат под въпрос жизнеспособността на страната в района.

Само краят на противозаконната окупация, подсилен от съглашение, в което арабските страни твърдят Израел, че в действителност е част от района и може да съществува измежду тях в мир и разцвет, би разрешило на Израел да си възвърне чувството за сигурност и неизменност.

Ясно е, че най-дългата продължаваща окупация в новата история би трябвало да завърши – и то бързо. Въпреки това, като се има поради сегашната задънена улица и цялостното опустошаване на Газа, първата стъпка към преустановяване на окупацията би трябвало да бъде слагането на палестинския народ – който в този момент е разпознат от Министерски съвет като неповторима „ група “ – под интернационална отбрана.

Това краткотрайно съглашение би трябвало да бъде въведено под егидата на Организация на обединените нации – чието присъединяване би възстановило легитимността на учредения на правила ред за интервал от три до пет години, до момента в който може да бъде основана изцяло функционална и самостоятелна палестинска страна осъществен.

По време на този интервал на интернационална протекция, самостоятелен цар, назначен от Организация на обединените нации с утвърждението на международната общественост, би трябвало да управлява процеса и да дава отговор за ежедневното ръководство, с насоки и поддръжка от специфичен съвет, основан от лица, представляващи всички палестински фракции, в това число Хамас.

Вероятно ще има съществени възражения против включването на формален представител на Хамас в тази конструкция, само че би трябвало да е допустимо в съвета да се включи нечлен, който е допустим за групата и може да съставлява нейните ползи. Включването на Хамас във всеки кротичък развой е от решаващо значение, защото не може да се реализира стабилно споразумяване, без да се признаят опасенията и упованията на групата, която води палестинската въоръжена битка против окупацията в продължение на доста години.

Като се има поради безспорната произраелска пристрастност на Запада, страните, които демонстрираха грижа и внимание към правата и благосъстоянието на палестинците, както и почитание към интернационалното право, по време на този финален спор, като Южна Африка, Турция и Бразилия, би трябвало да бъде част от интернационалната коалиция за отбрана. Тази коалиция би трябвало също по този начин да подсигурява сигурността и териториалната целокупност на Йордания и Египет.

Прилагането на ограниченията за сигурност в палестинските територии през този временен интервал под интернационална протекция може да следва хибриден модел – локална полиция, подкрепяна от интернационална мощ.

Отговорността за показване на такова предложение посредством Съвета за сигурност би трябвало да падне върху Обединеното кралство и Франция поради тяхната историческа отговорност за основаването на Държавата Израел и подчиняването на палестинския народ.

Възстановяването на Газа, превърната в отломки през последните четири месеца, неизбежно ще бъде част от мандата в интервала на краткотрайната интернационална отбрана. Държавите, които са директно виновни за заличаването, Израел, Съединени американски щати и Германия, наред с други, би трябвало да обезпечат по-голямата част от нужните финансови запаси, като се има поради, че общите разноски за възобновяване ще бъдат по-малко от 20 % от това, което Съединени американски щати са дали обещание на Израел през условия за спомагателна военна поддръжка за гарантиране на нейната сигурност.

Наред с образуването на приобщаващ краткотраен съвет, поредност от незабавни стъпки би трябвало да бъдат подхванати от интернационалната общественост, с цел да помогне за възобновяване на вярата на палестинците в интернационалната общественост и осъществимостта на нейната отбрана.

Първо, краткотрайното решение на Министерски съвет би трябвало да бъде подкрепено и неговите рекомендации изпълнени напълно от всички народи по света. Това значи, че убийствата би трябвало да спрат, пленниците от двете страни би трябвало да бъдат освободени, обсадата би трябвало да завърши, съответната помощ и главните услуги би трябвало да доближат неотложно до всички палестинци в Газа. Междувременно би трябвало да стартира самостоятелен обзор на военната поддръжка на Запада за Израел и те би трябвало да бъдат държани виновни за съучастието си в геноцидни дейности. На крайнодясното държавно управление на Израел би трябвало също по този начин да стане ясно, че етническото пречистване на Газа или Западния бряг не е алтернатива. Всички заложници и от двете страни би трябвало да бъдат освободени.

Второ, интернационалната общественост би трябвало ясно да покаже на Израел, че не може да нарушава териториалната целокупност на Газа, като окупира която и да е част от територията, открива по този начин наречената „ буферна зона “ в нея или я разделя на по-малки селища.

Трето, интернационалната общественост би трябвало единомислещо да призове за неотложно и абсолютно преустановяване на всички действия по нелегално строителство и присвояване на земя в Западния бряг и да изиска отговорност за насилието и експанзията, осъществени от израелските заселници против палестинците. Световните народи би трябвало да упорстват Израел да изведе от употреба всички аванпостове на заселници на Западния бряг и да предотврати всевъзможни сходни планове в Ивицата Газа.

Четвърто, попечителството на Йордания над джамията Ал-Акса би трябвало да бъде непокътнато и светостта би трябвало да бъде възобновена на всички християнски и мюсюлмански свети места в Йерусалим.

Накрая, с цел да се подсигурява, че палестинският народ може да живее свободно и с достолепие под ръководството на личните си определени представители, интернационалната общественост би трябвало публично да признае палестинска страна, учредена на границите от 1967 година с Източен Йерусалим като нейна столица и да се ангажира да подсигурява, бързо осъществяване на 17-те цели за стабилно развиване на Организация на обединените нации в следконфликтна Палестина.

Това заричане може да даде подтик на образуването на палестинска система за обществено осигуряване/подкрепа –  нещо, което ще бъде обезверено належащо на идващия ден.

Възгледите, изразени в тази публикация, са лични на създателя и не отразяват безусловно публицистичната позиция на Al Jazeera.